Журнал на кризата

ТОМАС ФРИДМАН

Лондон гори, от Атина до Барселона площадите на европейските градове са превзети от млади хора, които протестират срещу безработицата и несправедливостта на зейналата пропаст в доходите, пише Томас Фридман в статия в „Ню Йорк таймс”, озаглавена “(Нещо като) теория за всичко”. Арабската пролет стартира бунтове срещу автократични режими в Арабския свят, в Израел стотици хиляди протестират, гневното “Чаено парти” се появява от нищото и преобръща американската политика, продължава Фридман и дава своя отговор на въпроса “Какво се случва?”.

Причините за тези експлозии са разнообразни, но доколкото е възможно да бъдат подведени под общ знаменател, той би могъл да бъде един от лозунгите на бунта на израелската средна класа: “Ние се борим за достъп до бъдещето.”

В целия свят милиони хора от средната и долната средна класа усещат, че бъдещето се изплъзва от ръцете им, и те искат техните ръководители да знаят това.

Защо точно сега? Главният фактор е, че глобализацията и революцията в информационната технология достигнаха ново равнище. Според Фридман благодарение на 3G уайърлеса, скайп, фейсбук, гугъл, туитър, LinkedIn, айпад и евтини смартфони светът е станал от взаимосвързан, хипервзаимосвързан.

Това е най-важната тенденция в днешния свят. Това е основната причина, поради която, за да влезеш в средната класа, трябва да учиш повече, да работиш по-умно и да се адаптираш по-бързо от когато и да било преди. Всичките тези технологии и глобализацията елиминират все повече и повече “рутинна” работа – от онзи тип, която в близкото минало поддържаше жизнения стандарт на средната класа.

Съвместното действие на глобализацията и информационните технологии носи предимства особено във времето на рецесия, когато за работодателите става по-лесно, по-евтино и по-необходимо да подменят работниците с машини, компютри, роботи и талантливи чуждестранни работници.

До неотдавна бе лесно достъпна само евтина работна ръка; днес са достъпни и евтини чуждестранни гении.

Това обяснява защо корпорациите стават по-богати, а работниците със средна квалификация – по-бедни. Добра работа има, но тя изисква повече образователни и технически умения. Безработицата сред висшистите е все още сравнително ниска. Но получаването на диплома и намирането на солидна работа става все по-трудно.

Фридман цитира “Таймс”, че в малкия Гринъл Колидж в провинциална Айова “всеки десети кандидат за учебната 2015 г. е от Китай”, а “половината от кандидатите от Китай за тази година имат отличен по математика”.

Фридман отбелязва, че правителствата вече не могат да си позволят щедри социални програми или евтини кредити за купуването на къща, без да имаш нищо на ръка – което бе източник на много работна сила в строителството и търговията на дребно. Уви, в продължение на половин век след Втората световна война да бъдеш президент, кмет, губернатор или ректор на университет означаваше в повечето случаи да даваш на хората. Днес това означава да вземаш от хората.

Всичко това става по време, когато глобализация плюс революция в информационните технологии правят възможно глобализирането на недоволството, като демонстрациите и протестите се вдъхновяват взаимно. Демонстранти в Израел носеха лозунг “Дръж се като египтянин”. Тези социални протести – и флашмоб-криминалните им деформации в Лондон – не са причинени от новите технологии сами по себе си, но се подхранват от тях. Средната класа – обобщава Фридман, – се оказва все повече лишена от евтин кредит, рутинна работа и държавни служби във време, когато се изискват повече умения да получиш и да се задържиш на добра работа; във време, когато гражданите имат повече достъп до медии, за да се организират, протестират и опонират на държавната власт, и по време, когато съединяването на глобализацията с ИТ осигурява огромни заплати на хората с глобални умения – увеличавайки по този начин пропастта в доходите и подхранвайки още повече недоволството. Съберете всичко това и получавате новините от днешната първа страница, заключава Фридман. 24chasa