Журнал на кризата

ТОМАС ФРИДМАН

Лондон гори, от Атина до Барселона площадите на европейските градове са превзети от млади хора, които протестират срещу безработицата и несправедливостта на зейналата пропаст в доходите, пише Томас Фридман в статия в „Ню Йорк таймс”, озаглавена “(Нещо като) теория за всичко”. Арабската пролет стартира бунтове срещу автократични режими в Арабския свят, в Израел стотици хиляди протестират, гневното “Чаено парти” се появява от нищото и преобръща американската политика, продължава Фридман и дава своя отговор на въпроса “Какво се случва?”.

Причините за тези експлозии са разнообразни, но доколкото е възможно да бъдат подведени под общ знаменател, той би могъл да бъде един от лозунгите на бунта на израелската средна класа: “Ние се борим за достъп до бъдещето.”

В целия свят милиони хора от средната и долната средна класа усещат, че бъдещето се изплъзва от ръцете им, и те искат техните ръководители да знаят това.

Защо точно сега? Главният фактор е, че глобализацията и революцията в информационната технология достигнаха ново равнище. Според Фридман благодарение на 3G уайърлеса, скайп, фейсбук, гугъл, туитър, LinkedIn, айпад и евтини смартфони светът е станал от взаимосвързан, хипервзаимосвързан.

Това е най-важната тенденция в днешния свят. Това е основната причина, поради която, за да влезеш в средната класа, трябва да учиш повече, да работиш по-умно и да се адаптираш по-бързо от когато и да било преди. Всичките тези технологии и глобализацията елиминират все повече и повече “рутинна” работа – от онзи тип, която в близкото минало поддържаше жизнения стандарт на средната класа.

Съвместното действие на глобализацията и информационните технологии носи предимства особено във времето на рецесия, когато за работодателите става по-лесно, по-евтино и по-необходимо да подменят работниците с машини, компютри, роботи и талантливи чуждестранни работници.

До неотдавна бе лесно достъпна само евтина работна ръка; днес са достъпни и евтини чуждестранни гении.

Това обяснява защо корпорациите стават по-богати, а работниците със средна квалификация – по-бедни. Добра работа има, но тя изисква повече образователни и технически умения. Безработицата сред висшистите е все още сравнително ниска. Но получаването на диплома и намирането на солидна работа става все по-трудно.

Фридман цитира “Таймс”, че в малкия Гринъл Колидж в провинциална Айова “всеки десети кандидат за учебната 2015 г. е от Китай”, а “половината от кандидатите от Китай за тази година имат отличен по математика”.

Фридман отбелязва, че правителствата вече не могат да си позволят щедри социални програми или евтини кредити за купуването на къща, без да имаш нищо на ръка – което бе източник на много работна сила в строителството и търговията на дребно. Уви, в продължение на половин век след Втората световна война да бъдеш президент, кмет, губернатор или ректор на университет означаваше в повечето случаи да даваш на хората. Днес това означава да вземаш от хората.

Всичко това става по време, когато глобализация плюс революция в информационните технологии правят възможно глобализирането на недоволството, като демонстрациите и протестите се вдъхновяват взаимно. Демонстранти в Израел носеха лозунг “Дръж се като египтянин”. Тези социални протести – и флашмоб-криминалните им деформации в Лондон – не са причинени от новите технологии сами по себе си, но се подхранват от тях. Средната класа – обобщава Фридман, – се оказва все повече лишена от евтин кредит, рутинна работа и държавни служби във време, когато се изискват повече умения да получиш и да се задържиш на добра работа; във време, когато гражданите имат повече достъп до медии, за да се организират, протестират и опонират на държавната власт, и по време, когато съединяването на глобализацията с ИТ осигурява огромни заплати на хората с глобални умения – увеличавайки по този начин пропастта в доходите и подхранвайки още повече недоволството. Съберете всичко това и получавате новините от днешната първа страница, заключава Фридман. 24chasa

Мнение (Йошка Фишер – министър на външните работи и вице канцлер на Германия за 1998-2005 г.): Ръководителите на ЕС водят ЕС към икономическа пропаст. Причината е националният егоизъм.

Необходимо е да се отделя помощ, а не да се прилагат потискащи методи. Всички членове на ЕС са в една лодка и затова отказът за финансова помощ не е вариант. Има личен интерес в главите на държавниците, тяхната загриженост само за собственото политическо бъдеще и оттук нерешителността на действията и нежеланието да се разкрие цялата истина.

Без реално политическо обединяване нито еврото, нито ЕС ще оживеят. От преди половин век, на фона на икономическата интеграция, е започнал да се развива национализмът – днес решението на дадения проблем изисква още по-голямо обединяване, без което интеграцията на еврото и ЕС „ще се размине по шевовете”. Двата решаващи играча, Германия и Франция, работейки съвместно, трябва да достигнат до още по-голяма политическа интеграция, като финансират икономическата реконструкция на слабите членове на ЕС.

Реплика: Ах, тази вечна борба между разума и големия интерес, между собственото политическо бъдеще и благото на народа или даже на света… Но без интегралното възпитание ЕС няма да издържи и ще се разруши. Очевидно, на света ще му се наложи да премине през страданията, за да се убеди, че природата ни поставя условие да поправим себе си и да се обединим не в пазар, а в съюз. laitman

Кризата в Западна Европа се развива по-бавно, отколкото в Източна. Властите смятат, че правителството трябва да развие предприемаческата активност. И че това може да повиши търсенето. А това е невъзможно!

Затова кризата не е отминала. Невъзможно е да се възстанови стария модел на глобализация, в която: основният пазар е в САЩ, вторичният пазар в ЕО, Япония, Канада, а останалите – в периферията. Кризата в централните страни се развива бавно, но в бъдеще ще се ускорява поради влошаване на положението на потребителите.

Икономическата криза създава условия за установяване на затегнат политически режим. Няма никаква борба с кризата, доколкото се игнорират всички нейни причини.

Причината за кризата не е в загуба на търсенето и финансовите балони, а в завършването на егоистичното индивидуално развитие и начало на развитието на интегралните обществени отношения.

Ако не се приспособяваме към тях, то усещаме себе си в противоречие с тях, в криза. Решението е само в изменение на обществените отношения, които ще повлекат след себе си и всякакви други отношения – политически, икономически, семейни, културни. segment

Катастрофите се стоварват върху Африка една след друга въпреки помощите, които континентът получава вече десетилетия. Една от причините е, че помагащите започват да действат, ръководейки се от погрешна диагноза и твърде често насочват усилията си в неправилната посока.

Начинът, по който светът се бори с глада в Африканския рог, доказва колко дълбок е (колониалният) комплекс за вина на Запада спрямо Африка, както и колко виртуозно хуманитарните организации и африканският елит умеят да се възползват от него. Това е възможно, тъй като представата ни за Африка все по-силно се повлиява от тези, които предоставят помощи за развитие и от техните интереси. Тези организации непрекъснато призовават да се правят нови дарения и съответно помощите за развитие да се увеличават, подтиквани от собствения си стремеж към оцеляване – в крайна сметка без тези пари помагачите ще останат безработни.

Все по-често обаче медиите също се отнасят безкритично към мотивите на помагащите. От една страна причина за тази позиция е фактът, че за кореспонденциите си много журналисти зависят от логистичната структура на хуманитарните организации, а друга страна – много от представителите на медиите споделят опростения светоглед на организациите – на единия полюс е Западът като действаща сила, а на другия – Африка като вечната жертва.

Помагачите имат основателни причини да стоварват основната част от вината за мизерията върху Запада и доминираната от него световна икономическа система.

Все пак обаче, кой би бил готов на драго сърце да дарява, ако една немалка част от предоставените суми за страни като Сомалия попадат в ръцете на кръвожадни военни лидери? Спорно е също така дали на много хуманитарни организации не се налага да се забъркват с диктатори, гангстери или религиозни фанатици като ислямистката полиция Ал Шабаб в Сомалия, за да не бъдат изхвърлени от съответната страна и да успеят да помогнат поне малко на обикновените хора.

До какво води всичко това показа преди две години тясното сътрудничество на Световната програма по прехраната към ООН (WFP) със сомалийски военни лидери за транспорта на хранителни продукти. В крайна сметка почти половината от помощите на стойност близо 200 милиона долара бяха присвоени от бойците за собствените им нужди – и продадени на местните пазари срещу оръжия.

Този епизод е пример, показващ, че организациите, които с удоволствие стоварват върху другите отговорността за продължителното бедствено положение на Африка, сами стават фактор на континента и разпалват конфликти. С помощите си те освобождават от отговорност местните властващи и по този начин пречат на Африка да се възстанови сама.

В общественото пространство почти не се споменава основната причина за глада в Африка, а тя е, че просто не е изгодно да се отглеждат хранителни продукти за търговски цели при корумпирани режими като в Сомалия, Етиопия и Еритрея. Помощите за развитие пък, които наводняват страната, силно понижават цените, а често някой военен водач краде приходите на хората. Концепцията за общественото благо в Африка е като цяло толкова непозната, колкото и изискваното от Запада “добро държавно управление”. В почти никоя африканска държава не е утвърдена частната собственост върху земята – всичко принадлежи на държавата или, както е в Сомалия, на някой клан.

Експлозивното увеличаване на населението засилва кризата

При търсенето на причините за глада се откроява още един централен проблем – експлозивното увеличаване на населението в Африка. Това важи с особена сила за сухия район на Африканския рог. Пренебрегването на тенденцията буди още по-голямо учудване, след като се знае, че броят на хората в тази зона още при предишния голям глад през 80-те години бе твърде висок. Оттогава нищо не се е променило. Дори точно обратното – след 1990 година броят на населението в Кения и Етиопия почти се е удвоил до съответно 40 милиона и 90 милиона души. В Сомалия пък населението се е увеличило с около една трета.

Отдавна е ясно също така, че всички страни, които сега са засегнати от глада, в дългосрочен план няма да могат сами да изхранват населението си. По този начин вече е заложено началото на следващата криза. Вместо да поставят на преден план семейното планиране, хуманитарните организации често пробиват кладенци или раздават хранителни стоки (което пък привлича номади и води до пренаселеност).

Куба показва какво би било възможното решение – благодарение на навременно засиленото семейно планиране страната има хармонична структура на населението, при това без каквато и да било западна помощ за развитие. За разлика от почти всички държави в Африка Куба е инвестирала в училищната си система и здравеопазването.

Само чрез ролята на жертвата, която се приписва на Африка, пък може да се обясни фактът, че почти никой на Запад не се възмущава от липсващата солидарност на другите африкански страни с жертвите на глада.

Президентът на Южна Африка Джейкъб Зума неотдавна силно се възмути от бомбардировките срещу неговия приятел Муамар Кадафи. За положението в Африканския рог обаче Зума мълчи и оставя Западът да свърши работата. Като единствената промишлена държава на континента досега Южна Африка е отпуснала за облекчаване на страданията на своите братя и сестри в Източна Африка “цели” 100 000 евро. Това е по-малко от стойността на новия служебен автомобил на министъра на образованието (който, между другото, е комунист).

Дали “африканските решения на африканските проблеми” изглеждат така, както отдавна шумно настоява Африканският съюз? mediapool.bg

Защо норвежецът Андерш Брайвик уби 76 души в атентат? Защо всеки ден чуваме за кървави деяния на психопати по цял свят, а и у нас? Какво събужда агресията?

От 30 до 60% от личностните характеристики са генетично заложени. Върху поведението обаче силно влияние оказват семейството, възпитанието, околната среда, социалните очаквания и индивидуалният опит, заяви пред “Труд” доц. д. м. Антон Славчев, началник на стационара на Клиниката по детско-юношеска психиатрия в столичната университетска Александровска болница.

“Чрез агресията хората оцеляват. Ако сега вие ме нападнете или ме застрашите по някакъв начин, аз ще се отбранявам и обратното. Т. е. тя е част от нормалното човешко поведение, но има хора, които са по-склонни към агресивно поведение”, обясни психиатърът.

Установено е, че колкото по-мощно въздейства генетичната компонента, толкова по-малко влияние отвън е нужно за отключването на агресията. И обратното – когато човек няма заложби за жестокост, той става агресивен, когато животът го постави в непосилна и тежка социална ситуация (такъв пример е, ако някой постоянно бъде обиждан, потъпкван, смазван и накрая го уволнят, а семейството му няма с какво да живее).

До кървави инциденти като в Норвегия се стига и когато е налице социално напрежение вследствие на дезинтеграция, каза още доц. Славчев. Сред симптомите й са неадекватно лидерство на всички нива. “Плод на криворазбраното лидерство се оказват схващания, пораждащи се в обществото след конкретни сигнали от властта. Но в един момент те подриват авторитета и вярата в нея, а хората гледат на управляващите с насмешка”, отбеляза доцентът психиатър. Той даде пример със задължителните матури. “Дайте си сметка какво напрежение създаде въвеждането им?! Всички станаха тревожни – и деца, и родители, и учители. А след като нещо ти е наложено отвън и не можеш да се справиш с него, ти реагираш. Само че онези, които едновременно правят много промени във всички области на живота, не си дават сметка, че контрареакцията ще е най-силна на равнището на масите”, обясни доц. Славчев.

Белег на социалната дезинтеграция, подпалваща кървави изстъпления, са също високата степен на престъпност, на кражби, сексуалните насилия, липсата на хоби и развлечения (както е в момента, защото българският народ е беден и не може да си ги позволява). В този случай хората търсят разтуха в алкохола и безразборните сексуални контакти.

Симптом за болест на обществото е и нарушената комуникация – от толкова телефони и интернет реалната връзка между хората изчезва. “Сигурно всеки един от нас има братовчеди или лели, на които от години не се е обаждал и не е виждал примерно”, заяви доц. Славчев. Изброените белези и развитието на социална дезинтеграция водят до преживяване на гняв вътре в човека – защото той не воже да се справи сам. А гневът води до агресия. По тази причина не може да се каже, че по-богатите общества или по-бедните са по-засегнати от масови кланета или други актове на жестокост. При натрупването на рисковите фактори това може да се случи във всяка една държава.

С каква агресия се сблъсква българинът във всекидневието си? До саморазправи често се стига, ако някой заеме нечие паркомясто или пък задностояща кола блъсне предната на светофара.“А много граждани, като се возят в обществения транспорт, не си перфорират билета, но са готови за секунди да се сбият с контрольорите. Само и само за да не си платят глобата”, каза доц. Славчев. Според него тези хора идеално разбират, че са нарушили правилата, но по този начин формират защитата си. “И си казват: “Аз сега ще те мачкам, за да не можеш и да ме глобиш.” И това трудно ще се промени, защото е закодирано в поколенията”, добави психиатърът.

Подобни сцени в Западна Европа например са рядкост, защото хората там са отглеждани по различен начин. Не са преживели бързите промени, на които ние сме били подложени и които за които стана дума по-горе. “Правилата днес се променят много бързо – това, което е било норма до вчера, вече не е. В този случай се казва, че се носи потенциалът за агресивност, за несъобразяване с правилата, защото те така или иначе утре ще се променят отново. Т. е. те са временни, не са толкова важни, защо тогава да се зачитат”, направи анализ доц. Славчев. Според него европейското поведение, към което се стремим, може да се наследи чак след години. Дори столетия. Когато минималната заплата няма да е близо 130 евро, когато ще има редовен транспорт, в автобуса няма да има блъсканици и разпри и ще се движим по магистрали, е прогнозата на специалистите. Read more…

Кризата с Гърция не е явление. Тя е един стереотип, в който като че ли всички балканци сме свикнали да живеем.

Иска ни се да сме богати, да се къпем в пари. Иначе за какво живеем?

Искаме да караме последен модел кола, ако може да е по-последен от тази на съседа, за да му натрием носа за вилата, която си е построил на морето преди нас.

Искаме светът да е в краката ни, ако може да го стъпчем, та иначе за какво живеем?

Тези недотам добродетелни човешки страсти пораждат кризи. Не само в културата на една страна, нито дори само в мисленето-народопсихология. Те са самоубийствени – водят до икономически катаклизми, които застрашават нищо неподозиращи хора, отвъд границите на „покварените” от алчността да са богати, па макар и назаем, страни и техните граждани.

Гърция не е прецедент. Дори да не искаме да си го признаем, ние също живеем на кредит. Всичко вероятно се ражда от това да покажем на останалите, че сме повече от това, което в действителност сме.

Друго си е да се возиш в нова кола, да живееш в мезонет, такъв обширен и с последен модел обзавеждане, нищо че ще ги изплащаш цял един живот и бъдещето ти ще е посветено на това да си изплатиш миналото и благинките, на които си се наслаждавал цял живот, без дори да си ги притежавал в истинския смисъл на думата.

Ние дори не подозираме колко вредна може да бъде човешката алчност за баланса на планетата ни.

Купуваме, продаваме, правим сделки, наричат ни бизнесмени, ние се бием в гърдите и за какво?… един ден истината лъсва, всички разбират, че сме били просяци „под прикритие”, живели сме на кредит, лазили сме, завивали сме си сандвичи от вкъщи, които сме яли скришно в обедната си почивка, за да не разбере никой, че пестим, за да си платим месечната вноска по кредита и в крайна сметка ни поглъща нищото.

Какво, не ви ли се случва и на вас това? …. Нима?

Статистиката сочи, че всяко трето жилище у нас се купува с ипотечен кредит.

Всеки втори българин е използвал потребителски кредит.

Защо?

Дали защото сме прекалено бедни, за да си позволим да живеем нормално, или искаме да имаме повече, отколкото се нуждаем или можем да си купим. Аз не мога да дам отговор. Въпросът е в това, че вероятно сме свикнали да живеем в една приказка, в която се надяваме, че краят ще е щастлив – ще завали пороен дъжд от пари и мигом ще си платим версиите, ще се веселим три дни… и ще ни свършат парите и отново ще чакаме да завали банкнотния порой. Та нали за това живеем?

Вероятно аз не разбирам достатъчно добре нещата, гледам твърде критично на сбъдването на хорските мечти, па макар и на заем, но продължавам да смятам, че има нещо сбъркано в цялата система.

Тръгнахме от Гърция, нали?

Е, сега всички са тръгнали към нея, ще я спасяват! Точно това смятам за нередно – защо трябва да спасяваме някой, който не може да си води сметките, живее на заем, при това отлично, но идва момент, в който не може да си изплати световните версии и… какво от това?

Нима е хубаво, когато се опитваме да поправим чуждите грешки, макар и да рискуваме и собствения си „рахат” по този начин? Нима гърците ще се научат да живеят според чергата си, когато всеки път „Великите сили” им я прекрояват и я правят удобна, за да има всеки грък на какво да седне и да му е удобно? Нима финансовата дисциплина и трудолюбието са понятия само за тия дето са „прости да бачкат”.

Е, вече тук не съм съгласна!

Всеки трябва да си носи кръста – да знае и две и двеста. Да си прави сметката. Да живее честно, макар и със стотинки на ден. Така е морално и редно според мен.

Заемът не е решение в дългосрочен план. Започваш да се мислиш за независим, искаш още – лесно е, просто теглиш още един. Ще ти го дадат – великаните само това чакат – джуджета с мания за величие, които влезли веднъж в капана могат да контролират лесно и незабелязано, от разстояние. След време теглиш трети – за да изплатиш първите два.

В България, за щастие, сме стабилни в това отношение и скоро не се очертава да ни погнат световните бирници, за да им изплащаме дълговете си.

В България обаче се случва нещо друго – както винаги на микро-ниво. Проблемът е в отделното домакинство. Може би сме останали с някакъв горчив вкус от социализъм в съзнанието си – трябва да имаме дом, кола, за да сме сигурни в съществуването си.

Проблем е тогава, когато заплатата ни не позволява да си купим тази сигурност. Още по-голям проблем е, когато банките се опитват да ни убедят, че всеки може да си купи жилище бързо и лесно, само да поиска – срещу един подпис. В тази фалшива приказка живеят доста голям от българите според статистиката. Някои прекалено бързо разбират за жалост края й, като остават на улицата, защото не могат да изплатят дължимото на кредиторите си. Дори и да искаме след това, не можем да променим статистиката, вече сме длъжници – първо на собствената си гордост, а след това на банките.

Не мога да обвиня никого за избора му, не мога и да обещая, че аз не бих направила подобен, за да си купя малко фалшива сигурност под покрива на дом, в който ще искам да остарея.

Засега… остава ми само да порасна, да помъдрея… или обратното, да чакам да забогатея… или обратното, и да видя какво ще стане с Гърция, защото е важно да видим какво се случва с големите, за да се предпазим ние, малките, от риска да се наричаш богат, макар и назаем. expert.bg

Пол Гилдинг, автор на книгата “Големият разпад”, отправя просто послание: твърде много се забавихме, пише Ед Дейвис в Ройтерс

Растящите цени на храните и енергията, световната финансова криза, дълговите проблеми на Гърция.

Отделни случаи ли са това? Не и според бизнес консултанта по въпроси, свързани с околната среда, Пол Гилдинг, за когото това са само малки сътресения – преди светът да бъде връхлетян от голямата криза.

Гилдинг, който е автор на книгата “Големият разпад” (The Great Disruption), отправя просто послание: твърде много се забавихме, за да избегнем сериозното въздействие на климатичните промени и на вредите за природата, след като се опитахме да тласнем световния икономически растеж далеч отвъд капацитета на системата и на ресурсите.

Вследствие на това рискуваме екологична катастрофа, която ще постави началото на внезапен крах на световната икономика, и ние трябва да сме готови да посрещнем “социалния и икономически ураган”, който ще последва, предупреждава той.

“Ако сте си мислели, че финансовата ситуация през 2008 г. е била кризисна или че климатичните промени са само културно, икономическо и политическо предизвикателство, тогава се дръжте здраво”, съветва Гилдинг, бивш председател на природозащитната организация “Грийнпийс”.

“На път сме да станем свидетели как човечеството ще се изправи пред най-голямата криза, която е изживявало някога, нещо, което ще го разтърси из основи – краят на икономическия растеж”. Read more…

Европа е разтърсвана от икономическа криза, започнала две години по-рано в САЩ. Всички, от политиците до обикновените хора, търсят стабилност и виновниците за случващото се.

Национализмът е във възход, а толерантността и демокрацията са в упадък. Един австриец се готви да удовлетвори очакванията на хората. Да стабилизира германската икономика с цената на огромни заеми и междувременно да намери изкупителна жертва за народния гняв. Той успява да съвмести двете, като заема пари от хората, които по-късно ще подложи на геноцид.

Германия си взе поука от последвалите събития и в наши дни, 80 години по-късно, е една от малкото европейски страни, в които национализмът трудно си пробива път. Но дори и там хората изпитаха последствията от икономическата криза, започнала в САЩ и започнаха да търсят виновните.

А виновни обикновено се оказват тези, които не могат да се защитят. Групите в периферията на обществото. Но в края на този път страдат всички.

Преди три дни, един норвежец изби десетки свои съграждани в два атентата. Първоначалното предположение на медиите и на специалистите беше, че става въпрос за атентат на фанатични ислямисти, като тези в Лондон и Мадрид от преди няколко години.

Омразата ражда омраза. И станалото в Норвегия трябва да ни накара да се замислим дали насилието може да е следствие от религиозни подбуди или винаги е резултат от омраза. Read more…

Тезиси на изказването на проф. М. Лайтман, кабалист и д-р по философия, на 3-тия Световен Духовен Форум в Ароса (Швейцария) 23 януари 2006 г.

Очевидността на кризата

Общата световна криза на човечеството е очевидна – депресията, наркотиците, разпада на семействата, терора, не управляемостта на обществените системи, опасността от ядрените оръжия, еко-ударите и т.н. Например – съгласно данни публикувани от Еврокомисията в “Зелената книга” (“Gruenbuch”) – европейците страдат от най-силните депресии, които причиняват 58 000 самоубийства на година, а 30% от гражданите на Евросъюза страдат от психични разстройства. Необратимо нараства опасността за съществуване на човечеството от използването на ядрени оръжия.
Съгласно мнението на водещи учени, на човечеството не остава много време, за да се опита да предотврати развитието на кризата в нежелано направление – към състояние на световна термоядрена война или глобална екологична катастрофа.

Правилната диагноза – половината от лечението

Признаците на кризата са очевидни, но поради струващата ни се невъзможност за излизане от нея, самото й наличие и изостряне като правило се премълчава от правителствата и обществените организации, учените, социолозите, психолозите. Причината за съзнателното премълчаване от тяхна страна на всеобщата криза е в това, че те не виждат средства за поправяне на сегашното състояние. В края на краищата тази “щраусова политика” само задълбочава проблема и ускорява приближаването на катастрофата.
Както казват медиците, правилната диагноза е половин лечение. Пренебрегването на болестта и недооценката на сериозността й са пряка заплаха за живота. Макар, че основния проблем на цивилизацията е преодоляване на глобалната криза, за да се пристъпи към решението й е необходимо да се реши един не по-малко сложен проблем: разясняването на обществото на кризисната ситуация. Все повече хора търсят решение в научно-техническия, културния и обществен прогрес, забравяйки, че уповаването на същия този прогрес ни въведе в това кризисно състояние.

Как да предотвратим задълбочаването на кризата? Read more…