Икономиката на Европейския съюз се оказа в много опасна финансова ситуация, заяви финландският премиер Юрки Катайнен в интервю за държавното радио, цитиран от ИТАР-ТАСС.
„Доходността по държавните облигации на Италия и Испания се покачи до рекордни висоти. Това предизвиква силна тревога и поражда страхове. Целият ЕС се намира в много опасна ситуация“, каза Катайнен.
Събитията от последните 48 часа в еврозоната дадоха основание на експертите да твърдят, че в ЕС възниква системна финансова криза.
През втората половина на деня обаче ситуацията донякъде се стабилизира, след като швейцарската централна банка понижи до 0% лихвите по 3-месечните междубанкови кредити в швейцарски франкове
Същевременно до пазарите достигна информацията за мащабно изкупуване на държавни облигации на страните от периферията на еврозоната от азиатски държави, като Индия е закупила ценни книжа на държави от ЕС за 2 млрд. евро.
Вследствие на това облигациите на Италия и Испания повишиха цената си в известна степен и към 20,00 часа централноевропейско време доходността по 10-годишните италиански облигации бе 6,1%, а по испанските – 6,26%. investor.bg
Това заяви директорът на Международния валутен фонд (МВФ) Доминик Строс-Кан, който се намира на посещение в Гърция
Европейската дългова криза се нуждае от всестранно решение, вместо всяка страна да търси подход за това поотделно, заяви директорът на Международния валутен фонд (МВФ) Доминик Строс-Кан, който се намира на посещение в Гърция.
“Европа има нужда от нещо по-динамично… всестранно решение… а не за всяка страна поотделно“, посочи Строс-Кан.
Страните от еврозоната се опитват да овладеят дълговата криза, която започна по-рано тази година в Гърция и в момента заплашва финансовата стабилност на останалите държави-членки.
Гърция получи спасителен пакет от заеми от Европейския съюз (ЕС) и МВФ миналия май, а неотдавна подобна помощ беше одобрена и за Ирландия. Pariteni.bg
Според ръководителя на най-голямата гръцка бизнес организация, „европейските държави трябва да се отърват от стерилния национален егоизъм и да се придвижат единни напред чрез задълбочени структурни реформи на европейските институции”.
…
Днес ние трябва да работим за промяна в съзнанието на гражданите, които трябва да приемат и да подкрепят промените, които се налагат от икономическите реалности. Bia-bg
Гладът в света вече не е временен проблем, а структурна световна хранителна криза. Тя е резултат от дългогодишното развитие, имащо за цел благосъстоянието на развитите държави. Филмът описва механизмите на световната икономика, които спират развитието на бедните страни като Египет, Бангладеш, Еквадор.
За три години цените на ориза, пшеницата и царевицата рязко се увеличават. Две от причините, наред с другите, са спекулациите с хранителни стоки на фондовите борси и увеличаването на търсенето на биогорива.
Всички експерти са единодушни: настоящата продоволствена криза съвсем не е изненадваща, тя е предизвикана от дългогодишната световна икономическа политика. Read more…
Рязък ръст на кредитирането, стремително повишаване на цените на жилищата до равнище, което многократно превишава доходите, все по-увеличаваща се задлъжнялост, отказ на политиците да извършват реформи. Не става въпрос за Испания или Гърция, а за страните от БРИК – Бразилия, Русия, Индия и Китай, твърди в блога на сп. “Форбс” Инасио де ла Торре, директор на финансовите програми на Институто де Емпреса Бизнес скул.
Според него изброените 4 страни повтарят много от грешките на Европа и САЩ, които създадоха световната финансова криза: “балон” на пазара на недвижимите имоти, съчетан с либерална монетарна политика и банкови кредити; ръст на инфлацията, неизбежна, като се има предвид колосалното нарастване на оборотния капитал, който се опитва да догони ръста на цените; изключително голямо социално неравенство; огромни инвестиции в неизгодни проекти.
Авторът твърди, че страните от БРИК се стараят да не повтарят чуждите грешки: Централната банка на Китай успя да намали сделките за продажба на жилища с 10 на сто. Бразилия въведе 12,5% лихва, Русия и Индия я повишават. “Тези мерки обаче са безсилни пред надигащото се цунами”, предупреждава Де ла Торре. Ако не бъдат взети по-радикални мерки, пазарите на недвижими имоти ще прегреят и ипотечната криза от февруари 2007 г. ще се повтори. Това ще предизвика банкова криза, която ще се отрази на останалите сектори на икономиката. 24 часа
Мнение (Д.Стиглиц, проф., шеф-икономист на Международната банка, Лауреат на Нобелова награда по икономика): Надявах се, че финансовата криза ще научи американците на необходимостта от обезпечаване на равенство, регулиране, равновесие между пазара и правителството. За съжаление случи се точно обратното.
Ограниченията заплашват дефолта по държавния дълг. Но ако има мандат на разходите, превишаващи доходите, то ще възникне дефицит. Забраната по увеличение на държавния дълг ще принуди да се ограничат разходите до нивото на данъците. Лечението на дефицита на САЩ: да прекрати войните, военните и медицинските разходи, да повиши данъците на богатите.
В Европа ситуацията е не по-добра: твърдата икономия и приватизация ще направят бедните страни още по-бедни и по-слаби.
Несполуката и в двата района ще бъде катастрофална дори ако страните с развиваща се икономика се сдобият с икономически ръст.
Коментар: Tрябва да чакаме, когато обстоятелствата принудят банкерите да се оттеглят от властта, а властта разбере, че интеграцията на целия свят е факт, който не зависи от тях, който трябва да бъде взет под внимание и по него да строим новия свят.
Мнение: Инвеститори търсят инвестиции, които биха ги защитили от икономическия Армагедон, търсят стратегии за извличане на печалба при сриване на пазара.
Коментар: По-рано диверсификацията съществуваше, за да защити инвестициите от сриването на пазара, а днес вече са уверени, че всичко ще се срине и затова търсят как да спечелят от сриването.
Те работят по метода на застраховките – изплащат, в случай на сриване от специално натрупаните за това средства. Дай на егоизма възможност и той ще се зарадва на възможността да спечели от собствената си смърт.
